„Тих Бял Дунав“ и кадри от воения парад „13 века България“ през 1981 г.

Народ, който не иска да храни своята войска, скоро ще храни чужда армия. Беше един друг режим, но това беше нашият народ. Гордейте се и учете от историята. Мощната българска армия беше гарант за сигурността и суверенитета на България. От сън дълбок се събуди, българино! Всичките кадри използвани при сглобяването на клипа са взети от военния парад „13 века България“ от 06 май 1981 година в гр. София по случай честването на Гергьовден, който е обявен за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. „Тих Бял Дунав“ е популярна българска маршова песен в чест на Ботевата чета и драматичното й преминаване през р.Дунав с парахода „Радецки“. Създадена е по текст на Иван Вазов от 1876 г. и музика на Иван Караджов композирана през 1909 г. Музиката е записана в звукозаписна компания Балкантон в 1973 г. Песента е известна с имената: „Тих Бял Дунав“ „Ботев Марш“ „Радецки“ Текст Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и “Радецки“ гордо плува над златни вълни. Но кога се там съзирва Козлодуйский бряг, в парахода рог изсвирва, развя се байряк. Млади български юнаци явяват се там, на чела им левски знаци, в очите им плам. Горд отпреде им застана младият им вожд, па каза на капитана с гол в ръката нож: - Аз съм български войвода, момци ми са тез, ний летиме за свобода кръв да лейме днес. Ний летим на България помощ да дадем и от тежка тирания да я отървем. Парахода остави ни и по начин благ, та дружината да мине на родния бряг. Капитана - немец същи - отказва - тогаз Ботев люто се намръщи, вика с бурен глас: - Туй го искам, не се моля: всички сте във плян. Тук се гледа мойта воля, аз съм капитан! Чуй, там днеска мре народа в бой с ужасен враг! Карай бързо парахода на българский бряг! И гласа му става страшен при тия слова, немец бледен и уплашен преклони глава. Бърже парахода плува към желаний край, Дунавът се по вълнува, весело играй. Много време се измина как не бе носил храбра българска дружина- твар за него мил. А дружината запява песен зарад бой и байряка се развява гордо с лева свой. Парахода веч наваля на милия бряг, Ботев шапката си сваля, че говори пак: - Хайде, братя, излезнете, тука ще се спрем и земята цалунете, дето ще да мрем! И от радост упоени пред левския стяг всички падат на колени на светия бряг. - Братя! - вика им войвода със гърмовен глас. - Скоро радостно народа ще посрещне нас! Скоро с гръм ще поздравиме Стара планина, кървав бой ще заловиме с турски племена! Ний във битки не сме вещи, малко сме на брой, но сърца ни са горещи- гладни сме за бой! Скоро турчин ще изпита грозната ни мощ: правдата е нам защита, левът ни е вожд! И по цяла околия глас екна съгрян: “Да живее България, смърт на зли тиран!“