Васил Найденов - Синева

стихове: Павел Матев музика: Ал. Йосифов СИНЕВА Ти отмина... Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд, сякаш пролет и есен, и зима... Твойта сянка над младата ръж се изви като кърпичка синя. Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда. И една ароматна тъга почна лекичко да те възражда. Аз се спрях. И затворих очи. Вероятно да те преживея... А душата виновно мълчи. Само сянката мина през нея. Само вятърът вейна едва. Пиле някакво изписука... Ах, каква, ах, каква синева сме забравили някога тука! Благодарим за видеото на OneWorldOneMusic