Христо Ботев. В механата.

Оригиналъ на стихотворение “Въ механата“ отъ вѣстник “Независимость“ г.: Тѣжко, тѣжко! Вино дайте! Пиянъ дано азъ забрава Туй, що, вие не знаете Позор ли е или слава... Да забрава край свой роденъ, Бащина си мила стряха И тезъ, що въ менъ духъ свободенъ, Духъ за борба завѣщаха! Да забрава род свой бѣденъ, Гробътъ бащинъ, плачътъ майчинъ, - Тѣзъ, що залакътъ наѣденъ Грабат съ низакъ гнусенъ начинъ, - Грабат отъ народътъ гладенъ, Граби подалъ чорбаджия, За злато тѫрговецъ жаденъ И попъ с божа литургия! Грабете го, неразбрани! Грабете го! Кой ви брѫка? Робътъ спи - не ще да стане А ний, вмѣсто съ поѫътъ въ рѫка, Пиѣмъ, пѣем буйни пѣсни И зѫбимъ са на тирана; Механите сѫ намъ тѣсни - Крѣщимъ: “хайде на балкана!“ Крѣщим, но щомъ изтрѣзнѣемъ, Забраваме думи, клѣтви, И нѣмѣем и са смѣемъ Предъ народни свѣти жертви! А тиранинътъ вѫрлува И безчести край наш роденъ Коли, бѣси, бие, псува И глоби народ поробенъ! О, налѣйте! Ща да пия! На душа ми да олѣкне, Чувства трѣзви да убия, Рѫка мѫжка да омѣкне! Ще да пия на пукъ врагу, На пукъ и вамъ, патриоти! Въ свѣтътъ нѣма мило, драго - Врѣдомъ пѫлно с идиоти!