Христо Смирненски - “Въглекопач“

Надоле! Надоле! Надоле! В студените бездни слезни, където тела полуголи се гърчат край черни стени, де опват се мишци железни и техния удар звъни сред мрака на страшните бездни с протеста за слънчеви дни, с протеста за отдих, за воля, за въздух, простор, ширини. Надоле, надоле, надоле - надоле слезни! Слезни в тия мрачни утроби на хищната - майка земя, слезни между братята роби - в морето от вечна тъма, и твоята лампичка бледа ще бъде там ярка звезда, там сноп от лъчи ще огледа зловещи