Pierrot le fou / Лудият Пиеро (1965)

“Лудият Пиеро“ повтаря ситуацията от “До последен дъх“. Но това е повторение на по-висока степен. Героят, и този път представен от Белмондо, е уморен от флирта със смъртта. Гибелта вече не идва отвън, тя е вътре в него като неосъзнат стремеж. Поведението му е твърде дълго проточило се самоубийство… След “Лудият Пиеро“ Годар констатира, че хуманизмът е мъртъв в “един свят без култура, където речниците служат за пренасяне на огнестрелно оръжие.