Някой ли открадна сърцето ти,
което плачеше нощем на сън.
Увехна нещо вътре в тебе,
не поглеждаш дори навън.
Ще оставиш ли това,
за което си мечтал
и с години си се борил,
път, по който си вървял?
Някой ден сърцето,
ще поиска ей това,
което ти си му отнемал,
без дори да си разбрал.
Някой ден сърцето ще те съди за това,
че много си го лъгал.
Никога не казвай: “Да“,
когато чувствата ги няма в теб,
когато ровиш в твойта самота,
пак се луташ за кой ли път.
Уморен от твоя бяг,
продължаваш все натам,
вътре някъде дълбоко в тебе
и винаги оставаш сам.